Археологически екип, ръководен от Ивайло Кънев, главен уредник в Националния исторически музей, отново провежда проучвания на средновековна крепост в местността „Балък дере“, до ивайловградското село Хухла. Крепостта е известна под името „Родостица“.

Още в първите дни след подновяване на разкопките археолозите са се натъкнали на интересни находки – бронзова монета от времето на византийския император Анастасий, бронзово кръстче от края на 10-ти век, гривна, монета от 5-ти век, част от фибула, пръстен-ключ, връх за стрела и др.

Редовните археологически проучванията от екипа на Кънев на „Родостица“ се извършват от 2007-ма година. Те се финансират от Министерството на културата, с подкрепата на община Ивайловград.

По време на разкопките миналата година бе открит голям култов комплекс – светилище, който вероятно е обслужвал района на Адрианополис, днешен Одрин. Върху мраморна колона е открит и фрагмент от надпис на древногръцки език, който се посвещава на божество, чието име започва с буквата А. Ивайло Кънев предполага, че става въпрос за бог Аполон. За съжаление другата част от надписа все още не е открита.

През 2017-та година археолозите попаднаха на уникална по своите размери сграда, която е без аналог по българските земи. „През 6-ти век тази сграда се явява един вид принципия. Тя е с двор от 17 метра, с четири срещуположни помещения, с широчина на зидовете 2 метра, измазани от вътре с фин бял хоросан. Открихме и входовете на сградата – те са два – един от юг и един от изток. В момента работим в западната част на крепостта. Главната ни цел е да намерим най-ранния културен пласт, в който е съществувал живот тук. Най-късният е установен, той е първата четвърт на 13-ти век или около 1235 г. по времето на цар Иван Асен 2, когато крепостта губи своето значение, не е обгрижвана и отива в забвение“, обясни Ивайло Кънев.

„В началото на 12-ти век Европа навлиза в нова фаза – тогава са нападенията на варягите и младият император Алексий Комнин използва тази сграда, като я превръща във военен гарнизон, който използва във войната срещу тях. Тук ние открихме най-забележителното съкровище от 6 билонови монети, направени от църковна утвар. Те са изключително редки, защото са крехки и се секат за кратко, а след войната императорът ги събира обратно“, разказа още той.

Тук са открити и старобългарски колан и апликации от времето на цар Симеон. Ивайло Кънев предполага, че може би това е най-южната точка, документирана археологически за пребиваване на българска военна част. Тя е свързана с началото на 10-ти век, с войните на Симеон. Открито е юртообразно жилище, а вътре огнище, в което стоели дори костите от месото, което са консумирали обитателите.

„След като тази крепост принципия е била унищожена от славяни и авари при император Ираклий, за близо 100 години на нея няма живот. Българският гарнизон, виждайки тези природни дадености обаче се установява тук. Може би след приключването на войните, се е изтеглил“, казва още Ивайло Кънев.

Той благодари на община Ивайловград за подкрепата, защото без нейна помощ проучването няма как да се осъществи. Тази година разкопките в района ще продължат до 24 октомври.