ПРИРОДНИ ДАДЕНОСТИ И ЗАЩИТЕНИ МЕСТНОСТИ

Природата на Община Ивайловград е изключително живописна. По склоновете напролет бухват розовите преспи на разцъфналите бадеми; лете въздухът натежава от упойващия дъх на зреещи смокини и тютюн; наесен лозята наливат гроздове. Зимата тук е почти непозната. Южните ветрове, понесли ласката на Бяло море, стопяват снега, преди той да се е задържал. Климатът на района е преходно-средиземноморски. Територията на общината е 820 кв. км. и попада изцяло в Източно-Родопската физико-географска област. Надморската височина се движи от 70 до 700 м. Релефът на региона има добре изразен нискоридов и долинен характер. Средногодишната сума на валежите е от 725 до 925 мл. на кв. м, а средногодишните температури са 21-23 градуса и са значително над средните за страната. Община Ивайловград е екологично чист район. Няма наличие на големи промишлени обекти, които да замърсяват околната среда. На територията на Общината се намира язовир “Ивайловград “, който има 14 км брегова ивица.

Общината е богата на вековни иглолистни и широколистни гори и затова специфичен за общината е дърводобивът. Флората и фауната й е наситена от редки природни забележителности, които са защитени природни обекти. Източните Родопи са един от регионите на страната с най-голямо биологично разнообразие. В Националната стратегия за опазване на биологичното разнобразие те са определени като едно от най-богатите видове и приоритетно за опазване място в България. Тук са установени над 1335 вида растения, 350 вида пеперуди, 21 вида риби, 10 вида земноводни, 26 вида влечуги, 273 вида птици и 59 вида бозайници. Първична за Източните Родопи и за община Ивайловград е горската растителност. Най-големи площи са заети от дъбовите гори. Срещат се 7 вида дъб, които изграждат чисти и смесени гори. Буковите гори, играещи съществена роля за задържане на снежната покривка през зимата и регулирането на водния режим, са запазени по долините на реките Арда и Бяла. Тук се срещат и средиземноморски съобщества, доминирани от вечнозелената грипа, зеленика.

На територията на Община Ивайловград се намира и местността "Меандрите на река Бяла". Тя е втората по големина защитена територия в Източните Родопи (1532 ха), обявена с цел опазване на уникален за България ландшафт с изключително разнообразие на редки и застрашени видове растения и животни. Обхваща най-атрактивната част от средното течение на Бяла река с красив комплекс от меандри (землищата на селата Железари и Меден бук), където са запазени едни от малкото у нас естествени гори от включения в националната Червена книга източен чинар и лиани. По видово богатство на пеперуди (над 100) районът се нарежда на второ място в България. В уникалните за Балканския полуостров водни екосистеми на Бяла река бе открит нов за науката вид риба–родопски щипок, наред с още 9, в т.ч. 4 балкански ендемита. Това е и едно от най-богатите на херпетофауна места в страната със 7 вида земноводни и 19 вида влечуги. Особена ценност представляват змиеокият гущер (единствено находище у нас), змията-червейница и каспийската блатна костенурка – видове от Червената книга на България, както и шипобедрената и шипоопашатата костенурки, фигуриращи в Световния Червен списък. Защитената местност е част от Орнитологично важно място “Бяла река” със световно природозащитно значение. От установените 94 вида птици, 56 имат европейско значение, като тук се срещат 6 от 9-те биомно ограничени вида за България, характерни за средиземноморската зона – испанско каменарче, голям маслинов присмехулник, червеногушо коприварче, малко черноглаво коприварче, белочела сврачка и черноглава овесарка. Районът е постоянно място за хранене и почивка на световнозастрашения черен лешояд и едно от най-важните места в страната за гнездене на орела-змияр, късопръстия ястреб, малкия орел, чухала, горската чучулига, големия маслинов присмехулник и белочелата сврачка. Сред бозайниците специален интерес представляват 5-те вида прилепи, 3 от които са в Световния Червен списък (малък подковонос, воден нощник и гигантски вечерник), и видрата – защитен вид със световно значение. Предстои включване на защитената местност в границите на новия Природен парк “Източни Родопи” (в процес на обявяване) и в Общоевропейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

"Хамбар дере" е най-труднодостъпната защитена територия в Общината с площ 101 ха, обявена с цел опазване на комплекс от естествени крайречни горски формации, ксерофитни дъбови гори и местообитания на защитени и редки видове риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници. Обхваща долното течение на река Хамбар дере преди вливането й в Бяла река (землищата на селата Казак и Бял градец), чиито брегове са покрити от почти непрекъсната ивица девствени дъбови гори на възраст над 100 г. (благун, цер, космат дъб), съобщества на върба, елша, лиани и флористични видове с висок природозащитен статус. В запазените уникални водни екосистеми са установени 10 вида риби, в т.ч. 4 балкански ендемита, и 9 вида земноводни, а на сушата се срещат 11 вида влечуги, 43 вида птици, в т.ч. 19 гнездещи, и 5 вида прилепи. Особена ценност представляват видрата, шипоопашатата и шипобедрената сухоземни костенурки и прилепите малък и южен подковоноси, включени в Световния Червен списък. Районът е от изключителна важност и за опазването на каспийската блатна костенурка – защитен вид от Червената книга на България. Предстои включване на защитената местност в границите на новия Природен парк “Източни Родопи".

Най-малката защитена територия в Общината е местноста “ЛИКАНА” (3 ха). Обявена с цел опазване на единственото открито в България находище на диворастящата орхидея Дремников главопрашник. Известна като царството на орхидеите, “Ликана” привлича с впечатляващо богатство на редки растения, в т.ч. 15 вида орхидеи. Сред тях, наред с дремниковия главопрашник, специален интерес представляват двурогата, паяковидната и обикновената пчелици, пърчовката, недоразвитият лимодорум, пеперудо-цветният салеп и пирамидалният анакамптис-защитени видове, които са с национално и европейско значение.

ЗАЩИТЕНИ МЕСТНОСТИ

Пещерата „Дупката” – защитена местност с обща площ от 6.5 хектара. Находище на диворастящи орхидеи. Местност ”Хамбар дере” в землището на с. Казак и с. Бял градец с обща площ от 101.1 ха. Обявява се с цел опазване на комлекс от естествени крайречни горски формации и ксерофитни дъбови гори, местобитанията и популациите на защитени и редки видове риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници.

Находище на градински чай в с. Горноселци край р. „Марешница” с обща площ 10 ха.

Находище на градински чай с. Горно Луково край р. Луда река с обща площ 80 ха.

Находище на снежно кокиче гр. Ивайловград, „Петков баир” природна забележителност с обща площ 0.1 ха.

Находища на див божур – местността ” Халка баир”, защитен вид с обща площ 15 ха.

Находище на див божур - района на язовир Ивайловград, с.Хухла защитен вид с обща площ 0.5 ха.

Група вековни дървета- чинари, намираща се под стената на язовир Ивайловград по поречието на р. Арда в м „Чинарите” в протежение на 4 км. Имат средна височина 15 м., средна обиколка – 2.20 м. и възраст над сто години.

Вековни дървета от бяла топола и секвоя в м. ”Колибар чешма".

Находище на най-висока Хвойна /Ърдъч/ природна забележителност с диаметър над 1.50 м и височина 10 м. в района на с. Черничино и възраст над сто години пещери в местността „Коджа кае” землището на с. Белополяне.