145 години се навършиха от обесването на един от най-великите българи, отдали мисли и живот за свободата на страната ни – Васил Левски. Подвигът му не избледнява ни най-малко и до днес, а името му остава символ на вярата и жертвоготовността за народа и за България.
„Епохите минават и отминават, раждат се и умират, а обесеният Апостол е жив. Българската земя вечно ще тръпне от неговите стъпки, оставили в душата й усет за трайност и величие. Много гиганти са лягали в пръстта и са ставали на пръст. Бесилото на Апостола със страшна сила проби пръстта и бликналият на това място извор никога не ще пресекне.’’- каза кметът на община Ивайловград – г-жа Диана Овчарова.
В знак на признателност венци и цветя пред паметника на Апостола на Свободата поднесоха: Общински съвет – Ивайловград, Община Ивайловград, Общинско предприятие „Спектър” – Ивайловград, Народно читалище „Пробуда 1914” – Ивайловград, Общински исторически музей и Туристически информационен център – Ивайловград, Средно училище “Христо Ботев” – Ивайловград, Детскa градина „Ивайловград”, Детска градина „Железино“, Дневен център за деца с увреждания – Ивайловград, Дирекция „Социално подпомагане” – Ивайловград, Районно управление полиция – Ивайловград, Тракийски клуб „Яне Попов“ – Ивайловград, Пенсионерски клиб „Щит и меч“ – Ивайловград, Политическа партия „ГЕРБ” – Ивайловград, Общински съвет на БСП и ГЕРБ и признателни граждани на Ивайловград.
Мероприятията по случай 145 – годишнината от гибелта на Апостола ще продължат със специално подготвен „Спомен за Левски“ организиран от НЧ „Пробуда 1914“ Ивайловград, съвместно с предучилищна група „Буратино“ към ДГ Ивайловград от 16:30 ч. в малката зала на НЧ „Пробуда 1914“, а от 18:00 ч. в голямата зала на читалището ще имаме възможността да видим една постановка на Румяна Бъчварова и Петър Савчов – „ВЕЛИКДЕНСКО ВИНО“
ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Христо Ботев
