Почетният гражданин на община Ивайловград, „най-българският“ поет, Ивайло Балабанов отбелязва своя 73-ти рожден ден днес!
Роденият през 28.08.1945 г. в ивайловградското село Хухла Балабанов завършва гимназията в Ивайловград, след което работи по изграждането на Кремиковци, язовир „Ивайловград”, „Пътни строежи” и др. Известно време работи като програмен ръководител на радиовъзел – Ивайловград. Дълги години живее в Хасково, след което се установява в Свиленград. Печатал е свои творби в почти всички големи столични литературни издания, както и във вестници, списания и алманаси в цялата страна.
През 1976 година участва с цикъл стихове в съавторски сборник на Военното издателство – „Когато ставахме мъже”. Автор на книгите: „Да се загледаш в звезда” /1979/, „Окова за щурец” /1984/, „Парола „Любов” /1988/, „Религия” /1990/, „Тракийски реквием” /1997/,“Избрано” /1998/; „Песни за старо вино” /2003, поетичен сборник в два тома/. Носител на награда от „Южна пролет” /1980/, награда на Съюза на българските писатели /1987 г./, национална награда „Изворът на Белоногата” /2001г./, книга на годината – 2004 г. за „Песни за старо вино”, литературна награда за цялостно творчество „Александър Паскалев” /2005/, награда за патриотична поезия на името на Георги Джагаров /2006/, орден на Националния съюз на Капитан Петко Войвода и др. Почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали и Свиленград.
На Ивайло Балабанов принадлежат думите:
„Най-хубавото място във всемира,
най-хубавият кът на този свят
е точно между Арда и Армира
и носи името Ивайловград!“