„Моля, изключете мобилните си телефони!“
-Българската актриса и певица,израснала под тепетата – Иванка Шекерова
Страстта към театъра и музиката живее в нея от ранна детска възраст.Днес,вече с множество роли зад гърба си,споделя, че животът и е приключение и обича всичко,което прави.
Тъй като си човек с множество роли в театъра и киното,ще поставя началото на разговора ни със следния въпрос:Каква е главната роля на актьора в реалния живот?
Много често са ми задавали този въпрос. Винаги съм се замисляла каква е ролята на всеки от нас в живота. Но най –важната роля е да бъдеш Човек. С главно „Ч“. И се старая да бъде така и в моя.
Често казваш,че живееш в колата.Трудно ли е да „пресичаш улиците“ между театралната сцена, музикалните представления и личния живот?
Не е трудно , когато обичаш да правиш всичко ,което правиш. Тогава е удоволствие и приключение.
Как се появи страстта ти към театъра?
Хм, мисля , че винаги съм имала тази страст. Още от дете. В детската градина събирах децата и им разказвах измислени от мен приказки, измислях си герои, ситуации. Вече не помня точно какво съм им разказвала , но всеки ден го правех с абсолютен ефект. Може би затова учителите толкова ме харесваха, защото ги освобождавах от някои от задълженията им. (смее се)
Помниш ли коя беше първата ти роля на театралната сцена?
Да , играх две роли в Драматично –кукления спектакъл „Спящата красавица“. Ролята на Кралицата –истеричка и на малката вълшебница Виола. Беше много забавно. Режисьор бе моят преподавател Леонард Капон.
Заедно с музикантите,с които работиш от Shekerova Live Band разпространявате българската музикална класика по редица български сцени.Какво послание носи със себе си проектът „Чарлстон назад в 60-те БГ“?
Един артист винаги трябва да носи послание със своето творчество. Моето, с тази идея, е да покажа на днешните хора, че в България е имало изключителни артисти, които са били ценени по света. Че в България е имало велики композитори и текстописци. Опитвам се по модерен начин да им предам тази музика. И мисля , че се получава.
МТТ „Актьорите“ Ивайловград обра наградите на театрален фестивал „Малкият принц“ във Велико Търново с пиесата на Елин Рахнев „Кукувицата“,под твоята режисура.Какво научаваш в процеса на работа с младежите от театралната школа и какви са предизвикателствата,с които се сблъскваш при „преподаването“ на изкуство?
Първо,нещото,което ме запали да направя школа в Ивайловград, беше огромната любов и любопитни очи на децата и младежите. Аз винаги съм им казвала: – Аз не ви уча , аз само ви насочвам сами да откривате талантите си. А те ме учат много повече. Учат ме за живота без дори да подозират. Подготвят ме за това,когато и аз стана майка, малко по-лесно да се справям с подрастващия човек. Учат ме да не се впрягам толкова, да бъда толерантна и разбираща. Абе изобщо ме учат на изкуството ЖИВОТ. А те предизвикателствата са много,с които се сблъсквам.Те са всеки ден. Интересно и емоционално е с МТТ „Актьорите“, всеки път.
Вземаш участие в постановки като „Дубльори“,“Секс комедия в лятна нощ“,“Ако Роналдо беше Чехов“,“Безумна нощ“, „Женско царство“ и много други. В коя постановка образът на героя ти се доближава най-много до теб?
Нито една не е близка до моята същност и в същото време много си приличаме. Все пак, когато играеш една определена роля,ти влагаш себе си, но въпреки това не си ти. Но всъщност и аз не знам коя съм точно. (смее се)
Непрофесионални млади актьори превземат главните роли в много нови български сериали,а добре подготвени кадри остават зад кулисите.Каква е причината според теб?
Причините са много , но не ми се коментира този въпрос,защото няма да се хареса мнението ми. А и не е тайна как се случват повечето неща в нашата професия. Нека да има филми , сериали. България има нужда от собствени продукции. И пожелавам късмет на печелившите.
Как би определила днешния климат от гледна точка на театъра?
Облачно с кюфтета.
От какво има нужда,според теб,българската сцена?
-От повече класика и българска драматургия.
Как масовата аудитория възприема пиеси като „Хамлет“ и „Ромео и Жулиета“?
Ще отговоря така. Когато те попитат,колко е дълго представлението и смешно ли е. Тогава говорим за масов зрител, който влиза в театъра единствено и само да види любимците си от малкия екран на живо,после да си направи селфи с тях и да качи снимката в мрежата. Това не е театрален зрител. Театралният зрител приветства с аплодисменти такива класически произведения. Но този зрител е чел. Този зрител е интелигентен и той има нужда да се потопи . Така че разликите са големи.
Отделяш ли време за четене на книги? Ако отговорът е да,коя е книгата,чиито страници разтвори последно?
За четене винаги остава време. Последно приключих „Една предизвестена смърт“. Габриел Гарсия Маркес.
Върху какво работиш в момента и какво ти предстои до края на годината?
Сега приключвам последния спектакъл в Ивайловград, който кръстихме „Паднали от Луната“ с подзаглавие ( Моля,изключете мобилните си телефони) по А.П.Чехов и Михаил Зошченко. Подготвям нова песен по стихове от „ЗЕЛДА“ на Е. Рахнев. И правя моноспектакъл. Но за него ще говоря,когато е готов. Абе,много работа имам. (усмихва се)
Какво е твоето вдъхновение?
ПРИРОДАТА и ХОРАТА.
Като творец на изкуство,което обогатява ценностната система на народа,какво би пожелала на бъдещите представители на четвъртата власт?
Да бъдат честни със себе си и с хората. Да не си измислят новини, за да са на върха на вълната. Да бъдат отговорни за това , което казват и това, което отразяват. И да обръщат повече внимание на успехите и красивите неща в живота .
Автор: Илиана Христова